Нека те напиша

Нека! Нека те напиша.

Силно. С всичко мое те желая,
гледам те – нощта те диша,
гледам те.
Подпряна на червената веранда.

И някъде на нещо се усмихвам,
далечно и от мен самия неразбрано,
да не би случайно да обичам…
Да не би случайно да сме двама?

Там си. Гола. Мъничка и тиха,
трака ми сърцето по клавишите на старата машина,
като дете си истинска и чиста,
като дете си.
Насред люляците на червената веранда.