НОСТАЛГИЧНО

Момичета, които съм обичал,

защо отново идвате в съня ми?

Животът ми – като въздишка кратък,

изтече неусетно между пръстите

подобно струйка пясък и сега

единствено във спомените мога

да ви прегърна и да се сбогувам

с това стихотворение среднощно,

което ви изпращам по звездите,

далечни и самотни като мен.