***

Карахме се...Вече толкоз пъти...

С най-силни думи заричах се аз.

А твоите забиваха се като пръти –

яростно бунтувах се, усещах бяс.

Отричах те, разобличавах, сън не спях,

когато с нещо твое ме раняваше.

Не исках да говоря с теб, крещях –

застивах, плачех, но ме удивяваше:

силата, борбеността, куража

на твоята единствена любов.

За дните с теб какво да кажа -

те нарисуваха живота нов.

Двама души сложиха в средата –

всички други бяха фон около тях.

А те най-близки, сплели си телата –

красиви, влюбени, ала във грях.

Картината напомня много други.

Едва ли нещо ново би съзрял.

Светът е пълен с толкоз луди –

възрастен човек не значи зрял.

И все пак – без този свят е пусто.

Ти превърна се във обич на шега.

А любовта ти носеше изкуство –

винаги да те обичам...днес, сега!

Животът – най-големият учител

изпрати ми като подарък любовта.

Неочаквано, дори да бях родител

желанието ми сбъдна, благодаря!

Сега се уча как да не очаквам

подаръкът да бъде само мой.

И колкото и дълго да изчаквам

любовта за всички е. Тя няма дом.