ЕСКИЗИ ОТ ЕДНО УТРО

Светът полека се събужда

от утринната птича врява.

Една жена съблича

в тротоара

нощта

по първите листа.

Провинция от петъци до сиво,

от глухо стъпкани из улицата дни.

Наоколо, в квартална кал и минало,

в бензинен прах и сънено „добрутро“

ухае на гевречета.И дим.

Потъвам в моя свят, в деня си бавен.

В отчетливо еднаквите завои

от делничната памет за небе.

А улицата все назад ме тегли.

И пали празничните стели

в отминалите чужди светове.

И с всяка крачка ми напомня,

че в този град, опушен и окалян,

в една самотна тиха стая

под старо детско одеяло,

осъмнал късната си гара,

светът на спомените спи.