ЕСЕНЕН ТРИПТИХ

…И дъждът, с остър нокът

в душата ти спрял,

ще дълбае…ще дели там

до утро

все така неделими

и прости неща.

Побеляла и лека

отвън ще наднича луната.

Знам, до болка ще пари

в ръката ти нощна

свещта.

А когато на утрото клечката палне

нещо скъпо, отдавна живяло у теб.

Намери нейде стара, измръзнала Вяра.

В друго някое дневно небе.

Погали избелялата кръв,

предвидливо в юмруци заключил,

неизтеклите спомени

от едно оцеляло море.

Може чудото някак и в теб да се случи-

да забрави на прага ти зимата

мокро лице…Доверчиво ръка протегни

и стопли стъпалата й боси.

Суха дреха й дай…

после – чаша от старо вино.

Любовта е дошла.

Не заключвай дъха й с въпроси.

И без думите, там…

в избледнялото есенно фото,

остави да се сгуши.

До самата ти лятна душа.