Сватба

Свещта догаря тихо и сама.

Тихичко мълчи тишината у дома.

Пламък кротък и блажен в нощта танцува.

Стая топла в мека светлина будува.

Будува тя. Будува той.

Двамата будуват те.

Душа. Съдба. Стрелки. Лице.

Стар часовник от бабината младост часове отмери.

Майчината бяла рокля с нежни дантели будуващата ще премери.

Две души. Две съдби. Три стрелки и нейното лице.

На зазоряване живот в една съдба, никакви стрелки.

Часовнико, поспи!