Да се науча да живея с мъж

Небето е обагрена коприна,

когато времето се къпе в дъжд,

а аз – безцветна в свойто минало

не се научих да живея с мъж.

Но приливът на времето съдбовно

запрати ме във "цъфналата ръж"

и ето ме – разчупена, свободна

на прима виста да се влюбя в мъж!...

Защо мъглите изгрева забулват,

а песента минорно все звучи?

Май писано е вечно да се лутам,

да ме отблъскват мъжките вълни...

Но ще съм силна – съща Пенелопа

бих изтърпяла есенния дъжд,

поне веднъж надянала хомота

и аз да заживея с някой мъж!

Щастлива съм – мечтите не умират,

макар и мимолетна обичта,

остава тя, дори и да презирам

мъжете, със които не живях.

Животът е понятие изконно,

човекът – плод на Бога вездесъщ,

да си жена, разбира се, е сложно –

дали ще се науча да живея с мъж?!