Усещане за дъжд

Защо в душата ми сега вали?

Уж ясно слънцето пак свети.

А вътре в мен ръми, ръми...

И песни пак напират неизпети!

Защо сърцето ми го обръч стяга?

Там някъде в гърдите пак боли...

А знам - усмивка ще приляга

по - хубаво на тъмните очи!

Дълбоко е...сълза ще се отрони...

Усещането е безкрайна самота.

Но вярвам, че ще го прогони

протегната приятелска ръка!