ТИ СИ

Ти за мен си дълбокият корен,

който под земетръсна земя –

ме държи и ми дава опора –

устремено напред да вървя...

Ти си въздухът, който да дишам,

укротил милион ветрове,

за да имам безветрена ниша,

ураганът щом теб призове...

Ти си облакът с топлите пръски,

който в моята суша вали.

Напоиш ли ме – с шарени пръсти –

ми рисуваш в небето дъги...

Ти си слънце, което ми свети –

даже в най-непрогледния мрак.

А на светло с теб – двама поети –

пишем свят... И отново. И пак!

Ти си просто огромното всичко,

на което мъжът е готов,

щом безкрайно жената обича –

с чиста, истинска, силна любов!