ПОПЪТНИ МЪЖЕ

Мъжете  , брулили за мен звездите ,

едва ли дълго щяха да са мои …

Те за попътна  ласка просто питаха ,

забравили   законните устои .

През делниците спускаха оферти

от мъжкото си его оглупели ,

на седмицата в края се оттегляха

да стоплят пак семейните постели .

Предлагат те . Отказваш  …Правилата

 са старите ,остават несменяеми .

Ругаят ,щом не влезнеш във играта им,

отново идват после   неразкаяни .

Защо ли  – питам  – съм така отнесена ?

Сама съм вечно …Да ме вземат мътните !

Все да се дърпаш – никак не е весело

от най - безгрижните  мъже , попътните …