Вечната любов

Точка, точка, запетайка

на червен балон

политат към небето

от дланта на момчето побеляло,

което вече час стои

на изтърканата спирка онемяло.

Гледа своето момиче от онази

избледняла снимка във порфейла,

която ревностно все още пази

отпреди шейсет години

след много,

много зими.

Лети, лети, балоне!

Посети я!

Усмихни я!

Прегърни я!

От сърцето на момчето побеляло

момичето все още не е отлетяло...