Спътник

се взирам в небосклона

и там намирам твойте

галактични очи.

И виждам два Млечни пътя,

и виждам нанизи от

красиви бели лъжи.

Чувствам как докосваш устни

до косата ми, раздухвана от вятъра,

също както свещеник

неволно би издухал

свещта на покойник.

И уверено ми даваш да пипам

с мойте пръсти

треперещи катранено – черни

по твойта неопетнена млада душа,

искряща като бяло езеро,

като първа сълза от новородено.

***

Хвана ръката ми

когато пресичахме релсите

и запя ми с глас, сливащ се с

тишината на червената вечер,

но аз не долових думите ти,

беше топъл и светещ като фенер,

като светулка, пусната от буркан

по пътя не свободата…

Гледах как желаеш да целунеш

устните ми с цвят на кръв,

а аз просто те бутнах,

изгледах те сякаш гледах куршум,

носещ се във въздуха към мен…

И затворих прозореца.