НАЙ- ОБИЧАМ ТЕБ

Обичам вятър да подухва
в юлски ден и край дере.
Обичам бриз да ме обдухва
на пясък ситен край море.

Обичам слънцето ни земно
със майска нежност да пече.
Обичам щастие неземно
в кръвта ми мъжка да тече.

Обичам бронзова камбана
да пее за любов на глас.
А болната любовна рана
реклама да е във атлас.

Очите с пламъка любовен
да ме замерват със стрели.
А пък меракът ми съдбовен
във Рай блажен да ме свали.

В събраното на куп зелено
да ми мирише на сенО.
Но най- обичам тебе, жено,
събрала всичко във едно!