ОТБЛЯСЪЦИ

Нежност извира душата ти ,

тя преградите ломи.
Вече издигаш крилете си
докосваш ме с очи.

…Любовта влезе с взлом,
тихо се приближи мълчешком.
Скъпа гостенка е в моя дом,
в него винаги намира подслон.

Вече догаря свеща…
нека чашите до дъно изпием,
в отблясъци гасне нощта,
а ние от нежност ще се опием!