СМИРНА*

Отново ме ранява 

с любовна рана залезът
и притаила дъх, едва понасям тази красота!

И тя за кратък миг поглъща
всяка друга рана,
дори онази люта, зла
неотминаваща любов нещастна…

О, всяка рана е фрагмент
от нашата непълнота,
която в Теб се взира, Боже,
Творецо наш,
на залеза Творецо!

С любовна рана ни раняваш -
Каква надежда! –
Твоята любов е жива,
щом още ни зове!...

Залезът блести, пролива злато
оголеното Ти сърце -
любовната Ти рана,
с която всеки ден
отново се откриваш на човеците!

______________________________

* “…Там те поставиха златото на южната страна на пещерата, ливана на източната страна, а смирната – на западната страна.”
Из апокрифната книга „Атам”