СПАСЕНИЕ

Изплете самотата 

венец на раздялата.
И нейде в тъмнината
си тръгна цялата -
подобно на старица,
Любов – все тъгуваща
за полета на птица
и лятото сънуваща.
Но няма го живецът -
прекъснат във времето.
В земята на щуреца
изгубихме семето.
Бездушно и строго
надянахме маските.
И взехме си сбогом
от днеска със ласките.
Надеждата ни само,
на друго е мнение.

Обгърнала ни двама,
ни сочи Спасение.