СПОМЕН

Ех, споменът ме връща 

в мечтата ми свенлива!
Красивата ти същност
е пивка и пенлива!
Косите ти сияйни
жита са си узрели!
Очите ти омайни
небето са поели!
Лицето ти е вопъл
в невинното ми чувство!
А говорът ти топъл
ме ражда за изкуство!
Възпявам те във книга -
в стиха й – нашироко!
И в него те въздигам
възвишено високо!