По корубата на капковидна костенурка,

Докато пиша това писмо

по корубата на капковидна костенурка,

два пшенични териера вървят

по пясъчната ивица на пладнето,

а в зениците им  залезът кърви

така вглъбени са

във месечинната си нежност,

а морето е една окарина

от „Капричио” на Рихард  Щраус

до песента от медните хлопки

на завръщащи се привечер кози стада,

докато пиша, един художник рисува

най-шарената дъга от синевата

и с нея мисли да преоблече Света,

а аз докато дописвам писмото

по корубата на капковидна костенурка

двата пшенични териера-ямб и хорей

продължават сгушени пътя си

по пясъчната ивица на пладнето.