Глътка от изгрева

Жребците, които цвилеха
в тънките ми сънища
в една петъчна предутрин,
бяха бели жребци
напръскани в кокосово кафяви петънца
като чувствата ми,
а аз доизцеждах глътка от изгрева
и се притаявах в етюд за вглъбяване,
играех нощта като палец
в разсипана авлигова мелодия
и чаках да дойдеш
със забрадка от пресни звезди,
брани от покоя на небето,
в пазвата с мъниста от запалените изгреви,
чаках те сред цъфтежа на слънчогледите
да пръскаш омара от жълтата си рокля,
като дъх от дива ябълка
от забравено балканско село
те очаквах Мирия,
а мама вареше рачел от смокини,
докато маранята висеше
в задния ни двор
и слушаше окъснелите песни
на есенни щурци,
със везана тишина
по ръбовете на аленеещите керемиди
на бащината къща,
а аз чаках сред цъфтежа на слънчогледите
да отбуля косите ти.