***

Скъпи, пиша ти
под аладжа чембера на изгрева.
Край мен арабаджии пренасят
нагиздените моми
с огърлия от бешибирлици ,
с алени сукмани,
и втъкани еньовчета във полите им
на пъстър гроздобер.
Пред мене е продавачът на симиди,
ронещ тишината на ситни трохи,
отсреща бие тъпан
и ситни млада ръченица,
във жълтеещите иглики
тънък мирис на печени кестени и кадаиф,
докато пренасям белите менци
със кипнала шира от димятено вино.
В пестника на залеза старица
вплита в карловска дантела битието.
Момичета танцуват върху белите камъни,
а в нежните им глезени
приплъзват мъжки погледи,
а аз чета аети от Корана за добруване,
паля свещи за вселенско здраве,
а вън по ластарите на старата лоза
две ощурели чучулиги се надпяват.
В белите ми шепи неоронени зрънца
от окъснял димят,
а залезът е разплискал оранжевите си пендари
в очите ми,
сякаш крайчеца на пръстите ти
галят сочната ми пазва.