Две чаши ланшно вино

Две чаши със презряло ланшно вино

две чаши премалели от любов

държах  ръката ти мискетена до синьо

подобно Беатриче и Данте  от любов.

Димятена  във цвят преди докосване

за нощите ни диви палех кандила

зрънцата нар наронвах по разсъмване

и в новолунията търсех лиричните крила.

Искреше  виното  във чашите презряло,

а аз препридах  тичинки в косите си

и багрила наслагвах в шепи  за начало

в черупката на охлюв носех нежно себе си.

Разстилах със поличба къносаната свила

във възли перуникови пастрех тишина

урочасах ти очите- два чучура от Рила

и пълнех бели стомни със кипнала шира.

Две чаши със презряло ланшно вино

две чаши премалели от любов

кървях в душата ти мискетена до синьо

подобно Беатриче и Данте от любов.