Г Р Е Ш Н И Ц А

Изчезват от живота ми приятели и хора,

един след друг изгубват се в мъглата,
с годините се свива кръгозора
и ето вече близо е Стената,
отвъд която никой не се връща
и мислите приживе
в материя се там превръщат.

Не ме е страх нататък да отида,
да се отърся от домашен прах
и всичко със очите си да видя.

Да си стоя във къщи със престилка
за мене беше унижение,
аз имах по-голямо вдъхновение
от туй да мия подова настилка.

За грешница в живота си минавах
и нищо земно аз не подминавах,
обичах пътищата,свободата,
а също любовта и красотата,
привличаше ме всичко екзотично,
от всичко вземах хаотично.

Бях груба,деспотична зла,
но исках ли,бях мила и добра.
Пилеех чувства и пари,
а след това в лишения изпадах,
но никога по гръб не падах.

Да ми съчувстват беше немислимо,
това в сърцето ми е място най-ранимо,
не се покланях и не лазех ниско,
проблемите в лицето гледах близко.

За нищо никога не съжалявах,
обидите обаче не прощавах
и със презрение си отмъщавах.

Живях тъй както исках
и всичко от живота аз изстисках,
сега спокойна съм и съм готова
да тръгна към Стената
за срещата със Сатаната.