СМУТЕНА В ГРЕШЕН ВЛАК

Смутена в грешен влак,

обратен път аз търсих,
а трябваше да търся бряг.
Този миг не довърших!
Избягах! Бягах, но от какво?
Защо ли гръб ти обърнах?
Бях корен, сега съм дърво
и няма къде да се върна!
А можех с теб по онзи бряг,
който виждам го в мечтите
да отгледаме щастие и смях
и с тях да си стоплим душите!