КЪСНО

Защо моите мисли заплиташ

и в сърцето ми внасяш смут?

По ръба на дъха ми залиташ

и забравяш за нрава ми лют.

Забравил си старите си рани!

Защо търчиш ти пак при мене;

защо копнееш за тези длани,

накарали сърцето ти да стене?

Защо все още ми даваш кураж,

как заслужих тази подкрепа?

Под тебе дори кроткия паваж

срутих с любовта си нелепа!

Защо ми се усмихваш ти така

сякаш съм за тебе аз светица?

Аз пуснах жестоко твоята ръка

и отлитнах далече като птица.

Ограбих душата ти без срам...

В щурче без лято те превърнах!

В дълбокото на гърдите си-там,

и ти знаеш, че е късно да се върна!