Спонтанно

Гларусът, така го наричаха всички по крайбрежието. Името си беше получил от това, че непрекъснато обикаляше плажовете на морето и то вечно сам. Риташе солената вода, събираше мидени черупки или рапани и се заглеждаше в жените, излегнали се на пясъка. Кой да повярва, че имаше такава нежна, чувствителна, емоционална и романтична душа като на поет? Мъжът със загоряло тяло беше загорял и за нещо истинско, възвишено и силно не защото нямаше жени около себе си, а просто защото му бяха омръзнали ежедневните свалки с евтини мадами, готови за едното питие да скочат в леглото му. Аверите, с които си пиеше вечер бирата в кварталната кръчма започнаха да му се присмиват, щом разбраха за копнежа му. Никой от тях не вярваше на мита за идеалната жена, но той не се отказваше. Може би, точно затова се хвана в луксозния хотел на работа като екскурзовод. Познаваше града, както познаваше себе си. Беше завършил първо езикова гимназия, а после история и археология. Знаеше перфектно немски, френски, английски и говоримо испански, руски и арабски. Така имаше достъп до летовниците и се надяваше някой ден да срещне своята принцеса, независимо от кой край на света е… Ех, тогава, тогава!... Ами…, ще покаже какво е … любов…
Той въздъхна. Не очакваше кой знае какво, но снощи я видя. Типична блондинка! Русите коси се стелеха на вълни до кръста, а сините очи бяха като малки звезди – примамливи и блестящи… Нещо трепна в гърдите на Гларуса и той загуби и ума, и дума. Дългите крака на момичето го шашнаха допълнително, а стегнатите гърди, сякаш щяха да изхвърчат от блузата заради него. Така се зазяпа в нея, че без да иска я бутна и тя се завъртя. Младият мъж я подхвана със силните си ръце, започна да пелтечи и да се извинява за невниманието си, а тя му се усмихна чаровно, като показа и двете си трапчинки на бузите. Това съвсем го стъписа. Очакваше груби думи, незаслужени обиди, а чу само едно напевно:
- Спасиба!
Ясно! Рускиня… Сигурно щеше да му се лепне и десетина дни да се чуди как да се отърве от нея. Трябваше да внимава много с такива натрапнички. Бяха опасни. Идваха тук да си търсят мъже, за да напуснат страната си…
Беше се излъгал. Тази красавица не беше като другите жени. Просто продължи пътя си и повече не му обърна внимание. Това подразни Гларуса и той реши на всяка цена да разбере що за стока е…
На сутринта трябваше да заведе някаква групата до историческия музей на града. Заради мислите по хубавицата, спа малко и му трябваше чаша горчиво кафе. Сипа го от автомата пред хотела, отпи глътка, вмъкна се през въртящата врата, но… Отново сгафи. Въобще не очакваше, че тя толкова рано ще бъде срещу него.Този път кафето му се разля върху блузата и късите панталонки на непознатата. Тя подскочи от топлата черна течност и реагира светкавично:
- Къде гледате?
Той се изгуби отново в сините очи и не знаеше какво да прави, как да се оправдае. Приличаше на малко уплашено животинче, срещнало огромен звяр. Младата жена махна с ръка и се върна да смени дрехите си…
Сега Гларусът крачеше по мокрия пясък и въобще не обръщаше внимание на вълните, които се разбиваха в краката му. Държеше в ръката си красива тъмночервена роза. Търсеше блондинката и се надяваше да я открие, излегната под някой чадър. Искаше да се извини на всяка цена. Обиколи целия плаж, но от нея нямаше и следа. Изнерви се и за успокоение нагази навътре. Захапа цветето и се стрелна срещу вълните, като размаха яростно ръце, без да осъзнава, че те нямаха вина за нищо. Плуваше към скалите, където често намираше утеха и спокойствие там. Неговото любимо място! Гледаше в безкрайността и мечтаеше за какво ли не, необезпокояван от никого. Имаше тясна пътечка от сушата към тях, но той предпочиташе да идва по вода. Трепна, когато видя момичето. Беше в синьо-зелен бански от две части. Така, легнала по гръб, рускинята приличаше на статуя. До нея свиреше миниатюрен радиоапарат. Вълните се плискаха в дългите крака, а тъмни очила покриваха красивите очи. Гларусът беше тих като котка и не смееше да мръдне. Женските гърди стегнато стърчаха, сякаш искаха със зърната си да пробият плата и да разгледат света. Малки капчици вода трептяха по голите части и пречупваха слънчевата светлина в хиляди дъги. Младият мъж не издържа на гледката и плъзна върха на пръстите си по нежната кожа. Тялото настръхна. Жената махна с ръка, за да отпъди „досадната муха“, но тръпката се изкачваше нагоре и нежно я притесняваше. Блондинката отвори очи и скочи като ожилена:
- Пак ли Вие?... Как смеете?... Нахалник!... Грубиян!...
Гларусът съвсем се обърка. Непознатата говореше ясно на български език и беше готова да му издере лицето като някаква пантера. Той я гледаше смирено, а тя видя в погледа му нещо циганско, омайващо и диво. От две години не беше обръщала внимание на мъж. Беше разочарована от предишния си приятел, който се оказа използвач и женкар. Сега не разбираше защо трепна при вида на този чужденец? Та той не беше нищо особено! Някакъв безумник, който се перчи с мускули. А така ѝ се искаше да срещне принца от сънищата си!…
Българинът виновно запристъпя назад, като се извиняваше. Розата още беше между зъбите му. От апарата се понесе някаква латино песен и мъжът се унесе в ритъма. Беше от ония, които човек трудно можеше да определи салса, ламбада или пачанга е. Гларусът, обаче обичаше да танцува и сега, притворил очи, се заизвива под звуците на музиката. Рускинята остана с отворена уста. Що за извинение беше това? Този мъж беше или побъркан, или невероятен романтик! Искаше да обърне гръб на неканения гост, а нещо я накара да залепи погледа си в него. Загорялото от слънце стройно тяло танцуваше толкова страстно, че всеки мускул, всяка фибра вибрираха и се вживяваха в танца. Божеее! Този мъж говореше не с думи, а с действия и тяло. Младата жена усети някакви трепети ниско в корема си, сякаш там запърхаха пеперуди. Русата коса се разпиля, сините очи заблестяха като звезди и се сляха заедно с морето и небето. Тя не издържа и се плъзна от скалата към солената вода. Приличаше на русалка. Гларусът не усети кога се приближи, сложи ръце на раменете му и се понесе с него. Той я прихвана през кръста, привлече я към себе си и двамата затанцуваха красив невероятен танц. Движенията бяха и нежни, и плавни, и страстни, и побъркващи… Телата тръпнеха и изгаряха от жажда, сякаш искаха да се слеят в едно… Мъжът не издържа, захвърли цветето в морето и впи устните си в женските, които неволно му отговориха. Изведнъж музиката секна, рускинята се окопити и в тишината първо се чу звучен шамар, а после и плисък на вълна, разбита в скалата. Розата се носеше напред-назад заедно с вълните…
Едни женски крака бягаха от мястото, сякаш бяха свидетели на някакво престъпление. Други, мъжки, се опитваха да ги догонят и да уточнят недоразумението между собствениците си. Две мускулести ръце се протегнаха и дръпнаха към себе си нежното създание. В очите на момичето имаше уплаха, а в погледа на мъжкаря неописуемо желание. Гларусът стисна първо зъби, преброи наум до десет и обратно, пое дълбоко въздух и изрече:
- Хайде да започнем отначало!.... Наричат ме Гларус.
- Аз пък съм Чайка – смутено отвърна рускинята.
Той се усмихна първо, а после реагира първосигнално:
- Ама, че съвпадение! Гларус и Чайка… Ти… Вие подигравате ли се с мен?
- Не!... Не!... Аз наистина така се казвам, но ме наричат Чая. Баба ми е от Москва. Аз също съм родена там… Баща ми е българин… - заоправдава се русата красавица и най-неочаквано впи устни в неговите.
Този път той се стресна. Не очакваше такава реакция и леко я отблъсна, като каза:
- Ясно!... Всъщност Гларус не е името ми… Казвам се Васил…
- А-ха!... Василий, Вася!....
Сега тя се засмя, отново го целуна и се притисна към него. Някакъв приказен сън завладя и двамата. Двете тела се преплетоха и затанцуваха без музика. Танцът им беше невероятен, страстен, възвишен, побъркващ… Морето се завъртя и се сля с небето. Слънцето се плъзна между вълните, пречупи светлината и образува най-красивата дъга на света. Няколко делфина заскачаха весело над водата. Чу се и корабна сирена…
- Ще се омъжиш и за мен? – попита Гларусът и Чайка кимна с глава…
Минаха години. Този разказ звучеше като измислица в ушите на едно двадесетгодишно момиче, но то се надяваше да бъде истина, защото… Всъщност тя беше дъщеря на тези влюбени от първи поглед хора и се намираше на същия този бряг, до скалите, където бе зачената… Искаше и тя да намеря своя принц, защото, нейните родители със странни имена на птици, все още щастливи заедно обикаляха света…
Момичето въздъхна и се загледа в идващия насреща ѝ младеж, който… Да, да! Приличаше на оня от сънищата ѝ… Ооо! Дано и тя разказва някой ден красива приказка на своите деца!...