Нежно, романтично

Тя:
- Стаята, в която влязох… Ооо! Дъхът ми направо спря… Имах чувството, че се намирам в райска градина. Ухание на рози, на жасмин, на канела, на портокал, на мента… Божеее! Как да опиша такова нещо? Птички чуруликаха, щурчета свиреха, лек ветрец подухваше… Ами музиката? Тя направо преливаше наоколо в най-прекрасните звуци на света. Главата ми напрово се замая от толкова нежност и красота. В корема ми запърхаха пеперуди…Душата ми разцъфтя… Сърцето ми се изпълни с любов… Исках да танцувам, да летя, да се издигам някъде, да мина под дъгата, да се превърна в светлина, да се раждам отново и отново…
А той?... Той само се усмихваше. Небесносините му очи сияеха като малки звезди и някак си ме караха да се оглеждам в тях и бавно да потъвам… Не издържах – наведох смирено глава и направих реверанс. Моят любим приближи, докосна ръката ми, поднесе я към устните си и я целуна. После изведнъж ме грабна и ме завъртя… Сляха се и музика, и цветя, и аромати в едно… Целувките му ме опияняваха и изгаряха… Исках да крещя: „Господи, обичам този мъж!“... Исках мигът да не свършва никога…Толкова беше роматично, истинско и някак си възвишено! Той, обаче, спря, коленичи и светът замря.
- Ще се омъжиш ли за мен? – попита тихо, сякаш се боеше от някаква тишина.
Кимнах в знак на съгласие. Извиках силно: „Дааа!“ и пръстенът засия на ръката ми… Чуха се тържествени камбани, погледът се замъгли, сълзите рукнаха от щастие…
Той:
- Не бях нито поет, нито композитор и като мъж, едва ли можех да се изразявам така, че да опиша опиянението си… Не знаех, че съм бил и романтик… Мислех, че само съм влюбен в тази жена, още от първия миг, когато я видях. Нещо трепна в мен, сърцето ми лудо заби и очите ми останаха завинаги върху това божествено създание. Исках да я прегръщам, да, целувам, да я нося на ръце, да я любя, да споделяме живота си и заедно да отглеждаме децата си… За Деня на влюбените реших да я изенадам, като направя голямата крачка. Стоях и тръпнех в очакване, без да чувам и виждам нищо друго наоколо, освен… вратата.
Когато моята любима влезе, слънцето сякаш изгря не само в златистите женски коси, но изпълни цялата стая. Червени балони и цветя затанцуваха и направиха очите ѝ още по-пъстри. Походката беше грациозна, нежна, съблазнителна, побъркваща, сякаш малко перце танцуваше и галеше всичко наоколо. Сърцето ми заудря като чук в гърдите, готово всеки момент да изкочи от вълнение… Сънувах ли?... Главата ми се замая… В душата ми се сляха и музика, и поезия, и мечти… Пред мен стоеше най-красивото същество на земята и разнасяше наоколо и топлина, и светлина, и надежда… Пръстенът беше най-малкото нещо, което можех да ѝ подаря… Моят живот, вече беше и неин… Когато сълзите ѝ рукнаха, аз онемях от чувствата и емоциите ѝ… Целувахме се влюбено в захрас, а в ушите ни кънтеше Менделсоновия марш, оставяйки в нас отпечатък от нежост, романтика, любов и страст…