ЗАХАРЕН ПАМУК

Облаци от розово мълчание

във въздуха – отново се преплитат

и мънички криле от колебание,

сърцата си не спираха да питат.

А думите танцуваха пияни

в изгрева... и финият прашец,

хвърлен от крилата разлюляни –

раздипляше памучния конец.

В лепкаво... и захарните пръсти

рисуваха във въздуха лице:

Познавам го по сладкото отсъствие,

във моето несбъднато сърце!