НЕБЕТО НАД УРАН

Една усмивка грейна в небосвода

и плисна се заря от еуфория –
ток премина сякаш през диода
на сърцето ми – Уранова история.

А после пък засвяткаха комети,
дъжд от думи толкова случаен,
че Земята се разклати под небето
и погледа ти спъна ме нехаен.

Отминах и внезапно ме прободе –
спомен електриков и студен
и погледнах към небето ти отново,
но Кометите не идват
всеки ден.