ЖЕНИТЕ ВОДОПАДИ

Във въздуха спокоен не пали –

пожари от безмислени съмнения,
вярвай и дори да завали
в Чадъра на небесното спасение.

Вярвай – и в откритото море –
вълните му Венерини косища,
ще пазят наводненото сърце
от зноя – дето все не се насища.

А зноят е опасен и помни,
как в червено тучните ливади
пламнаха, и огъня със дни
жареше Жените – Водопади.