Вкъщи

Ето ни, минаваме по мостчето.

Долу там поточето шуми.
Бързаш ти да стигнем с дроздовете,
преди да се стъмни с две луни.
Докато огрява ни отгоре Хелиос,
Цепиш ти дърва, аз с птиците приказвам.
Дворът, озарен от блясък целият,
става наше място. Наша пазва.
Ето ги игликите, в нюанси на дъгата.
Тичат патета, петлета и кокошки.
Свежите тревички ни докосват стъпалата.
Спираш ти за миг, косата ми разрошваш.
Кучето погалва ме с опашка.
Цъфнали са в бяло джанките пред нас.
Раят на планетата е прашен,
в задния ни двор стоял си всеки час.
Ето, вече сме готови огъня да вдишаме,
въглените ни поднасят аромат.
В тебе съм се сгушила и в боровете скришом.
В рая щом сме двама с теб, е благодат!