Роднини на слънцето

Аз почаках, както слънцето облака.

И обичах, както морето обича брега.

Търпелива, като водата през провлака,

позитивна, като магия бяла след дъга.

И преместихме с теб дори стрелките на часовника,

и секундите във векове разтеглихме.

Пропътувах с теб през миналото и в безбродника.

Светлината с теб докосвах като в светла мелница.

И искрите, те прехвърчаха като земни прожектори.

Преоткривах с теб всеки ден така, като светлинна година.

И се усмихвах, като роднина на слънчеви вектори.

И пак благодаря за мига, че ни срещна, като в райска градина.

Защото с теб сме като кълбовидна мълния,

но с четири ръце и с четири очи.

Защото днес сме в епицентъра на бъдното...

Да се целунем и да помълчим.