Душата ти

В прозореца на двете ти очи

проникна пламък от смеха ми.

И озари за миг душата ти.

Надникнах бързо, сякаш губех се,

и долових, че ме очаква.

Искрата вече бе приспана в сянка,

когато пак излезнах да подишам.

И само твоят дъх в косите ми

ми казваше, че съм обичана.