Мъжът, на когото повярвах

Лежах на огромното легло във вилата му, кротко сгушена в неговите прегръдки. Правихме любов и после потъвахме в блаженство отново и отново. Не исках да свършва това преливане от състоянието на духа в тялото и обратно – беше толкова хубаво! Чувствах се жадувана и обичана и то малко след първото ми любовно разочарование... 

С него се знаехме от ранните ми тийнейджърски години. Още тогава той ме харесваше и ухажваше по странен, понякога смешен начин, но аз не го приемах сериозно. После Съдбата ни раздели за няколко години, за да ни събере отново по-зрели. Започнахме да се виждаме често. Познавах го и може би затова така бързо се престраших да се втурна в нова авантюра. Доверих му се. Разказах му за несполуката ми в любовта, за нараненото ми сърце, а той не спираше да ме утешава с милувките си. Не говореше излишно и не правеше гръмки словоизлияния. Нищо не ми обещаваше. Гледаше ме влюбено и ми се радваше като на малко дете. Щастието ме завладя и му се отдадох безрезервно. Предвкусвах една безоблачна любов...
Лежах, опиянена от ласки и безпределна нежност. Не бях в състояние, а може би не исках да заспя, за да мога да усещам всяко негово дихание, всеки негов допир. След кратък отдих се сляхме за пореден път и забелязахме с учудване, че утрото бе дошло. Беше съботна, омайна юлска утрин. Полежах още известно време и се отправих към моята вила, където мислех да прекарам почивния ден.

Вървях усмихната през вилната зона и си подсвирквах безгрижно. Закачливо разговарях с храстите, дърветата, птиците... Благодарях на слънцето, което щедро разливаше топлина...
Денят ми премина в усамотение и леност. Рано привечер, изтощена от неспане и положителни емоции, сграбчих здраво съня и спах непробудно до 10 часа сутринта в неделя. Закусих и тръгнах пеша обратно към дома. Живеех на другия край на града и пътят ми минаваше през неговия център. Когато го наближих, чух сватбарска музика. На входа на един ресторант-градина видях в гръб булка и младоженец. Изведнъж младоженецът се обърна и в него аз познах мъжа, с когото в петък през нощта се любихме до несвяст. Мъжът, на когото повярвах...! Погледите ни се задържаха за миг, в който той видимо се смути и побърза да влезе в ресторанта. Краката ми се подкосиха...