ЕЗЕРОТО НА СКРЪБТА

В твоя поглед – езерно дълбок –

виждам, мила, всичката унилост,
сякаш някой кръвожаден бог
с теб се гаври и не знае милост.

Колко горест е стаена там –
в твоите очи на самодива.
Твоят поглед е достоен храм,
откъдето страст и скръб отпивам.

Аз те любя, заради това
че си страдала сама в безброя.
Исках с нежни, с искрени слова
да посея мир в душата твоя.

Но къде ли съгреших?! Не знам!
Нека прокълнат да бъда в ада!
Затова, че срутих всеки храм,
нека да горя, пълзя и страдам!...

В твоя поглед – езерно дълбок –
виждам, мила, всичката унилост,
сякаш някой кръвожаден бог
с теб се гаври и не знае милост.