СРЕЩА

Лицето ти – изваяно от сняг,

очите ти – бездънен полумрак,
косите ти – ефирно кадифе.
За искрената ни любов узна
единствено засмяната жена
в самотното забравено кафе.
И друг за нея няма да узнае,
дълбоко нейде в мене скрита тя е.
От всички с теб ще крием занапред,
че ти причина си да съм поет...
Щастливи с теб ще сме – далеч от всеки,
далеч от хора, завист и сплетни.
Щастливи много ще са, знам, навеки
огрените от светла обич дни!