ОТ ОБИЧТА СТУДЪТ ЩЕ СЕ РАЗНЕЖИ

Студено ти е, мила, зъзнеш, знам,

но свърши вече циганското лято,
телата ни притихват като в храм,
три пръста свити пред разпятието.

Но хубаво ни беше, не жали,
разпалвахме и лудата жарава,
душите ни са сити с красоти,
сега и топла пепел ще ни сгрява.

Зла зима носи бяла тишина,
заспали страсти, кротичка отмала,
затваряй мила външната врата,
ела при мен под топло одеяло.

И гушнати в леглото – две деца,
ще ни целунат спомени копнежни,
по ледено-рисувани стъкла
от обичта студът ще се разнежи.