ЕЛА, ЛЮБИМА!

Какъв разкош са твоите коси

на зряла нива, сейнала се в здрача,

навън притихва всеки звук, дори

и птиците не пеят и не грачат.

Ела, на мойто рамо в този час

и лятна вечер дипли ще разстеле,

ела и отдъхни си от света

до мен на мекобялата постеля.

Ела, любима, вдъхни малко страст

в снагата моя морна, отмаляла

и нека да припадна в твойта власт –

гол грешник, коленичил пред олтара.