ЛУД ЖИВОТЕ, КОМАРДЖИЯ!

Като чаша руйно вино

блеснали са ти очите,
аз, безбожникът, в казино
бавно редя чиповете.

Ти си истинска и свежа,
не плейбойка силиконна,
не плетеш ми гъста мрежа –
стръв, пожар ваканционен…

Аз залагам, не печеля,
днес не ми звънти късметът
и какво, че губя, че и
изгоряха ми кайметата.

Стръвно пурата допушвам,
хайде, мила, вън разсъмна,
що сега се умърлушваш,
в шест камбаната ще звънне.

Тебе имам, мене имаш,
кратка обич, кратка нощ.
Луд животе, комарджия! –
вино, зар, рулетка, нож…