КОРАБЪТ С АЛЕНИТЕ ПЛАТНА

Имало едно време едно царство на брега на морето. Царят на това царство бил стар, грозен и зъл, но имал дъщеря хубавица. Тя била не само красива, но и добра. Имала и чуден глас. Надпявала се с птиците и плувала в морето заедно с делфините. Събирала миди, охлюви и корали, и с майсторство нижела огърлици.
Една вечер, когато танцувала с делфините, на брега хвърлил котва кораб с алени платна. От него слязъл принц от далечно царство. Принцесата се скрила зад една скала и наблюдавала с любопитство. Видяла на гърдите на красивия принц да свети камък, в който се оглеждала луната.
На сутринта принцът бил приет при царя.
– Царю честити – поздравил, – приемете дарове от мен и моят баща. Пожелаваме ви добро здраве и дълго царуване! Дошъл съм за ръката на вашата дъщеря. Уверявам ви, ще я направя щастлива!
Царят нямал намерение да омъжва скоро дъщеря си. Замислил се и поставил условие.
– Принце, ще получиш ръката на принцесата ако докажеш своята сила и смелост! – но не това доказателство искал царят, а да го изпрати на сигурна смърт.
Искам – казал той – да донесеш златната ябълка, която расте на острова в центъра на морето. Искам и най-големия бисер от дъното на морето. Това са все дарове достойни за хубостта на дъщеря ми.
В този момент влязла принцесата и огряла тронната зала като ясно слънце. Принцът се захласнал от хубостта `и. Свалил скъпоценния камъка от врата си и `и го поднесъл. Царската дъщеря направила същото – снела гердана си от червени корали и го подарила на принца. Двамата безмълвно се разбрали, че ще се чакат!
Тръгнал момъкът преливащ от щастие като здраво стискал червения наниз, но не знаел как ще се справи със заръката на царя. Преди да се качи на кораба, царската дъщеря, която отново се криела зад скалата, излязла пред принца и казала:
– Принце, всяка сутрин с изгрева на слънцето ще чакам на морския бряг да се завърнете. Моят предан делфин ще ви съпровожда и ще ви помогне в беда, а любимият ми буревестник ще ви показва пътя и ще бъде близо до Вас! Скъпоценният камък от принца блестял на гърдите `и.
– Мила, принцесо, благодаря! – казал с трепетен глас принцът и погалил косите `и. Моят лунен камък ще ви пази, а ако помътнее знайте, че съм в беда. Ще мисля за вас и ще се надявам на моето бързо завръщане! Сбогом!
Върнал се влюбеният момък при баща си и разказал за царските искания, които изглеждали неизпълними. В търсене на призрачния остров, изгубен рай, сред бурливата шир, никой не се бил завърнал. Трябвало ЧУДО, за да успее и да се ожени за прекрасната царска дъщеря, която покорила сърцето му!
– О, сине, вярвай в чудеса! – казал бащата. Ако любов те води ще успееш! Вземи девет мяха от най-хубавото ми вино. Във виното е истината и Бог да ти помага! Морето е безмилостно и ще покаже всичките си лица.
Попътен вятър издул алените платна на кораба и той зацепил морската шир. Навлизал все по-навътре и по-навътре. Внезапно вятърът утихнал. Морето станало гладко като тепсия, сякаш било замръзнало и коръбът не можел на продължи. Платната му увиснали, а жаркото слънце печало безмилостно. Дните минавали, а той едва се поклащал. Моряците все повече отпадали. Водните запаси и виното, което пиели, привършвали. Колко ли дни щели да бъдат в този капан?
В този момент станало още по-лошо. Една огромна вълна се надигнала сякаш от нищото. Морето завряло като котел. Вълните ставали все по- високи и по-високи, и подхвърляли кораба като черупка. Опитните ръце на капитана и смелостта на моряците с последни усилия го задържали да не потъне. Гневът на морето бил толкова неудържим, че принцът помислил: „Това е краят!”. Погледнал кораловия наниз, с който не се разделял и чул гласа на принцесата: „Бъди смел! Очаквам те!”
Принцесата, всяка сутрин се вглеждала с надежда в хоризонта. Наблюдавала цвета на камъка, който с всеки изминал ден потъмнявал. Тя страдала, но влюбеното и сърце вярвало в завръщането на любимия!
А вълните продължавали да връхлитат кораба. В този драматичен момент, принцът си припомнил думите на баща си , че само чудото на любовта може да го спаси. Помолил се и дал оброк – обещание на морето ако утихне и му покаже приказния си райски остров, да вдигне манастир на брега и да го нарече Свети Никола, покровителят на моряците и на морската шир. Морето се успокоило. Разнесла се омайна песен. Изтощените моряци смълчани слушали и се взирали в морето като хипнотицирани. Неземни красавици пеели в хор и мамели. Всички били готови да ги последват.
В този момент, верният буревестник на принцесата, се спуснал и запушил ушите на принца с крилете си, да не чува зова на морските юди. Казал му да заповяда на моряците и те да направят същото, защото ако се поддадат на чародейството им, ги чака сигурна смърт. С песните и красотата си те подмамвали корабите към подводните скали. Като неуспели този път, те се гмурнали едновременно и моряците видели рибешките им опашки.
На хоризонта нещо ослепително заблестяло. Моряците разбрали, че пред тях е островът който търсят, а блясъкът идва от дървото със златната ябълка.
Корабът бил близо до брега, когата от пенестите вълни изплувал гигански змей. Без да губи време, принцът който бил подготвен за най-неочакваното, хвърлил един мях с вино към змея и той мигом го погълнал. Само след няколко минути опиянен, потънал и заспал на морското дъно.
Принцът откъснал златната ябълка и я сложил в пазвата си, но бисера, бисера, който блестял в дън море как да вземе?
Неочаквано изплувал делфинът, любимецът на принцесата. В устата му светил най- големият бисер от морското дъно.
Принцът бил много щастлив, че е преодолял всички предизвикателства сред морската стихия с помощта на добрите сили и с помощта на вярата, надеждата и любовта!
Корабът издул алени платна и поел обратния път. Много скоро, при изгрев слънце се завърнал, а вярната принцеса чакала на брега. Влюбените били щастливи!
Принцът не забравил обещанието си към морето. Издигнал голям манастир, за чудо и приказ! Морето плискало гранитните му основи. От всички краища на царството идвали хора с благодарност да поднесат дарове в храма. Двамата влюбени се венчани в него. От олтара ги гледал защитникът на морето - Свети Никола с топли очи и с вдигната за благослов десница.