ОНИРОСТИХ

Сънувах те – бе цялата във бяло,

но туй не беше сватбена премяна...
Сякаш от пяна бе роклята цяла
и чак във мозъка ми всичко бяло стана.

Но сякаш туй не беше на Земята,
извън Галактиката – някъде далече,
там в свят изваян от духовно злато,
където казват Любовта е вечна.

В съня ми името ти беше Афродита,
а аз бях Хефест– куцият ковач...
Погалих те, за нищо не попитах
и любих те във синкавия здрач.

И вярвам, че със сигурност е било
или ще бъде в бъдните ни дни,
в съня ми беше ти със бяла сила –
една-единствена от всичките жени.