ПО ЗАЛЕЗ

в пурпура оранжев
сезоните рисуват празници.
На дните в утаената поанта,
дълбае времето- като весталка.
Загубихме се в листопада
и в прилива на гроздобера.
А виното е толкоз младо…
почти като назрялата поема.
Такава дето шепне по кръвта ни.
И стъпкала припряно календара
ме топли вечер със дъха ти
и ми напомня,че съм млада
…по залез.