ШЕПА ВЕЧНОСТ

Прелитат птиците по - ниско
и теменужено ухае мрака.
Прошепват с нежен писък
и нищо повече, и нито знак.
Като сълза отронва се небе
над късчета сърдечен ритъм.
Една луна минутите краде
и сякаш нещо от душите литва.
Любов. И грях. И шепа вечност.
Горчива. Необятна. Неизбежна.
Троха на Пътя Млечен.
Луната е като отхапан резен.
Целува белези от рани
от някакво подобие, тъй бледо.
Не ми държиш ръцете изподрани.
Живота ми държиш. До края. С тебе!