Не заспивай

Не заспивай, моя любов, не заспивай..

Аз си тръгвам, но не казвай ми „сбогом”.

Слънцето потъва в своята огнена лава

и мълчаливо отваря врата на луната.

Потреперват снежинките в душата ми,

 ослепяла от неизречени думи,

и  молитви шепти, полудяла

от ненамерени  брегове и вери погубени.

Не заспивай , недей..

Куфарът чака в тъмното,

а в него са нашите блянове,

ще го отнеса надалече, любими,

 и  по незнайни пътища ще го разпилея..

Стани, спри този залез –толкова кървав и страшен,

обгърни луната с шепот ласкав и прям,

и ще остане куфарът в ъгъла сам,

и ще повикам каляската на нашите блянове.