Ще бъде

Ще бъде утре…

Ще те чакам…
В градината на неизречените думи.
Ще викам в тишината – нямата,
и ще стоя при кървавия дънер
на нашите посечени надежди.

Ще бъде утре….
Ти ще ме настигнеш –
с наведена глава, с блуждаещи очи.
Ще потъмнеят вишните в скута ми.
Ще полудеят напъпилите в двора рози.
А вятърът ще писне разгневен.

Ще бъде утре…
Пак ще те обичам…..
И ще те търся – там, при другата.
Ще потече душата ми –
неуспокоената.
Ще млъкне изгревът.
И даже слънцето ще ми обърне гръб.

Но аз ще дойда..
И цвете ще ти донеса.