ЛЮБОВЕН ИНДИКАТОР

Луната изтече.

Луната се свлече
в краката ми – купчина сив лунен прах.
И в тихата вечер
луната е вече
пребито парченце без лик, без стомах.

Луната стопи се.
Луната затри се.
Покри се, укри се, съвсем догоря.
Луната изсъхна.
Луната издъхна.
Умря любовта… И луната умря…

Но в миг, отдалече,
към мен се завтече
искрица надежда, провря се, узря.
Луна островръха,
луна златовърха
от черния плащ на нощта се извря.

Облечена вече
във златно елече,
със пламък извечен отново огря.
Напред със рогата,
луната – добрата,
нов път в тъмнината за мен разора.