„ОБИЧАМ ТЕ!“

„Обичам те!“ не е бонбон,

със който да почерпиш всеки срещнат.
„Обичам те!“… „Обичам те!“ е дом.
Дом без стени. Без покрив. И без вещи.

„Обичам те!“ не е комат,
със който можеш всеки да заситиш.
„Обичам те!“… „Обичам те!“ е свят.
За двама свят. За двама сити. Сити.

„Обичам те!“ не е въпрос,
а отговор на всичките въпроси.
„Обичам те!“… „Обичам те!“ е мост.
Към онзи тих, стаен в душата остров.

„Обичам те!“ не е бутон –
натискаш го и всичко е готово.
„Обичам те!“… „Обичам те!“ е трон.
И браниш го. Отново. И отново…