МЪЖЪТ, КОЙТО ПЛАЧЕ
Обичам този мъж.
Той се влива безшумно
в реката на дните ми,
насища глада за сънища
и смисъла за събуждане.
Изпод дланите му
разцъфва камъка –
така е, когато дариш душа.
Понякога разговаря с птици –
те му идват на гости,
а под пръстите
избуява зелено...
Обичам този мъж –
мъжът, който може да плаче.
И е толкова хубаво,
когато се смесват
сълзите ни.

