ТАКА Е

Когато произнасям твоето име

звуците са парченца шоколад,

който бавно се топи върху езика.

Ехото ги поема

и разпъва като дълги лиани…

До теб

сънищата ми са цветни хвърчила,

а в дните –

оазиси в човешката пустиня

съм озарена

и сияния излъчвам.

Сега разбирам защо

черният човек, който чисти комини,

поиска да ме докосне.