Моята любов

Есенен ден, пелена от дъжд,

сиво небе, надвиснало над земята.
Скрити сълзи, рукнали изведнъж,
и тайничко избърсани с ръката.

Копнеж на сърце, уморено
от очакване на капка любов,
време, така съкратено
от идването на ден нов.

Есенният дъжд, прикриващ
моите сълзи горещи,
и гърбът ти, отиващ си,
и угасналите две свещи –

моя любов несъстояла се,
моя мечта детинска,
дълго чакана и лелеяна,
ала с мене разминала се...