Самотен плаж

Сам ли си говоря или това е ехо,

дали морето помни вчера и ме разбира,
или напразнo със вълните споря,
че не е бил само сладък, безнадежден сън...

Няма следи по мокрия пясък,
заличили са всичко вълните нощес
и няма сълзи във очите ми вече,
изчезнал завинаги е пътят към теб.

Аз помня как бяхме заедно тука
и целият плаж бе пъстра дъга
от хавлии, чадъри и хора щастливи,
безгрижни и волни − и те като нас.

Няма следи по мокрия пясък,
заличили са всичко вълните нощес,
но аз няма да търся вината нечия,
а ще поема отново, по-смело напред.